Ракът на дебелото черво

Ракът на дебелото черво  е  злокачествено израждане на лигавицата на червото.

Нарежда се на второ място по честота при мъжа след белодробния рак  и на трето при жената /след рака на млечната жлеза и матката/.

Честотата му непрекъснато нараства, особено след 50 г.възраст.
Причините за това заболяване са неясни,налице е наследствено предразположение,среща се по-често при членове на фамилии боледуващи от него,при болни оперирани от рак на пикочния мехур,матката, млечната жлеза.Понастоящем за преканцерози се приемат: единичните или множествените полипи/тубуларни,тубуловилозни,вилозни/,разположени на широка основа,фамилната аденоматозна полипоза, болестта на Крон, улцерозния колит с давност над 10-15 години и др.

Голямо значение има храненето. Приема се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) и витамин С храни засилват генните мутации.
Богатата на целулоза храна в дебелото черво има свойството да абсорбира и неутрализира действията на образуващите се канцерогени. Бедната на целулоза храна намалява обема на изпражненията, забавя чревния пасаж, с което удължава действието на канцерогените върху лигавицата. Други фактори са продължителното тютюнопушене и злоупотребата с алкохол.

Туморът ангажира най-често ниските сегменти на червото: ректум (60%), сигма (20%), цекум-колон асценденс (10%), а останалите части на червото (10%). Важна особеност на рака на   дебелото черво е, че може да бъде първично множествен, т.е. едновременно на няколко места по дебелото черво се развива първичен раков процес.
Колоректалният карцином метастазира по лимфен, хематогенен път и съседство. По лимфен път се засягат регионалните лимфни възли,а по кръвен черния дроб, белите дробове и други органи.Туморът може да прорастне в съседни органи, като коремната стена, уретери, бъбреци, пикочния мехур, матката и др. 

Оплакванията зависят от локализацията на рака, от стадия на развитието му и наличието на усложнения. Туморите в лявата половина на червото протичат с прояви на чревна непроходимост, а тези в дясната половина  предимно с кръвоизливна анемия и обща симптоматика.

Ранният стадий на болестта протича безсимптомно или със слабо изразени симптоми – промяна в ритъма на изхождане и консистенцията на фекалиите,тежест след нахранване, чувство за подуване на корема, слаби болки.
Заболявания като запек и хемороиди отклоняват вниманието на болните в погрешна посока!

При напредване на процеса клиничната симптоматика става по-изразена.Наблюдават се: тежък запек,подуване,метеоризъм, диария с примеси от слуз, редуване на запек с диария.

За рака на ректума са характерни чести дефекации на малки количества, тънки като молив изпражнения, тенезми /мъчителни напъни/ и усещане за недоизхождане. Поради понижен тонус на сфинктерите,при отделяне на газове болните се  изпускат по голяма нужда, появява  се  кръв и слуз при изхождане! Кръвта в изпражненията се получава от разязвяването на тумора и лигавицата над него. При десностранно разположен карцином видима ясна кръв не се установява, а се доказва чрез изследване на изпражненията за окултни кръвоизливи, рядко се наблюдава мелена. Анемизирането  на болните настъпва бавно, много често те мислят,че кървят хемороидите !
В по напреднал стадий заболяването може да се изяви с прояви на  чревна непроходимост/илеус/,когато туморът запушва лумена на червото,стига се и до перфорация при запуснати случаи. 
При рак на ректума може да се появят параректални абсцеси и фистули.

При наличие на някои от горепосочените симптоми трябва да се обърнете към гастроентеролог-ендоскопист.
Заболяването се диагностицира с ректалното туширане,ако образуванието е разположено в ректума и ануса. Ако тумора е засегнал по-високите етажи на червото,може да бъде открит с иригография (контрастно рентгеново изследване на дебелото черво).

Туморният маркер-карциноембрионален антиген (СЕА),се установява в голям процент от случаите, но не е сигурен за диагнозата. По-полезен е за откриване на рецидиви след проведено оперативно лечение.
Понастоящем най-прецизният  метод за диагностика на рака на дебелото черво е фиброколоноскопията!

По време на тази манипулация лекарят оглежда всички отдели на червото посредством  мека,огъваема сонда, въведена през ануса на пациента и взема биопсичен материал. Окончателната диагноза се поставя след хистологично изследване.

С профилактична цел е необходимо силно да се подчертае,че пациенти с промяна в ритъма на изхождане и консистенцията на фекалиите,роднини на оперирани болни от рак на дебелото черво, болни с открити полипи,боледуващи от запек и хемороиди, отделящи кръв и слуз,болни с лека анемия и загуба на тегло над 50г. възраст е задължително да направят това изследване!
Оперираните болни от рак на дебелото черво подлежат на ежегоден ендоскопски контрол!

Основен метод за лечение е оперативния! Видът на операцията зависи от локализацията и стадия на раковия процес, от усложненията и от общото състояние на болния. Постоперативната химиотерапия и лъчетерапия намаляват честотата на локалните рецидиви.

                                                                     
                                                                                    Д-р Никола Радев гастроентеролог